Шоколад. (Джоан Харис)

Опитай ме... пробвай ме... вкуси ме...

„Мястото е променено, във въздуха се носят смущаващи миризми на сладкиши и подправки. Наложих си да не поглеждам към отрупаните с лакомства рафтове: кутии, панделки, купи в пастелни цветове, захаросани бадеми, натрупани на златисто-сребърни купчини, захарни виолетки и шоколадови розички. Помещението много ми прилича на будоар, има едно интимно излъчване, ухае на роза и ванилия. Като стаята на майка, на приглушената светлина всичко лъщи в креп, метал и шлифовано стъкло, редиците шишенца и стъкленички на тоалетката й са армия от джинове, които очакват да бъдат освободени. В подобно изобилие на сладости се крие нещо дълбоко нездравословно. Обещание, наполовина изпълнено, за забраненото. Старая се да не гледам, да не дишам”.