Щедрото дърво

Шел Силвърстийн (1930-1999) ни показва американската литература за деца такава, каквато европейците рядко я виждаме - смешно-тъжна, пряма, затрогваща. Преди да започне да пише за деца, той нашумява като карикатурист. Първата му детска книга - „Лафкадио, лъвът, който отвърна на удара", излиза през 1963 г., последвана от „Жираф и половина", „Щедрото дърво", „Евтин носорог, моля", „Липсващото парченце", от стихосбирките „Където свършва тротоарът", „Светлина на тавана" и др. Превеждан на повече от 30 езика, Силвърстийн е един от най-популярните и награждавани детски автори в Съединените щати. През 2011 г. излезе сборник с неиздадените му приживе стихотворения „Сандвич с всичко".

„Щедрото дърво" не е притча. За разлика от притчите, тук няма поука. Историята, написана от Шел Силвърстийн (1930-1999), разказва отсам тълкуванията, споделя чувства отвъд смисъла. Така, както могат само най-великите митове. Историята за момчето и дървото е красива, но няма да утеши никого. Тя не възнаграждава читателя. Някои деца я четат с упование, всяка вечер, други я мразят и искат да я пренапишат. Ала всички усещат, че из основи ги засяга. Родителска ли е обичта на дървото към детето; една обич, саморазрушителна в щедростта си? Не само. Историята на Силвърстийн не може да бъде сведена и до разказ за вярата. Може би, както казват, всеки носи в себе си и момченцето, и дървото, и дълга, и желанието да даваш. Тази колкото кратка, толкова и необичайна книга от 50 години насам е преиздавана вече на над 30 езика. Българският превод е дело на проф. Александър Шурбанов.