Сам дойдох

"През 1993 година заминах за Англия - уж за малко, по покана на един професор в Лондон, и година след година пълзях нагоре по стълбицата. Намерих си майстора! Приключенията в Африка и купоните в България се замениха от сивота, вечен дъжд, социална изолация и денонощна работа за по-голяма заплата, която (има си хас!) все не стига. Това е то! Няма нищо славно в живота ми тук.

Работя в Шотландия, на един малък остров в Атлантическия океан, бурите са страшни... Уж за малко. "Кучата държава" не е подигравка, а комплимент. По-добре е да кажем "Кучелюбната държава". В Англия няма улични кучета. Там кучетата ги гледат добре. Искам да кажа на българските самостоятелни песове: в Англия ще ви сложат в стандартна клетка, ще ви дават нормално (за тях) ядене, няма да ви вали дъждът. Но ще ви кастрират, или както тук казват - ще ви "неутрализират". Ще станете неутрални. Избирайте. На Джони Пенков му хрумна, че от тези мои отворени писма-разкази-есета-фейлетони-"философски" пародии може да се получи книга...

Писмата уж са за тесен кръг хора (затова пък какви хора само!), но кой знае - може и на вас да ви се поиска да седнете на нашата маса, да си пийнете от ракията и да си гребнете от кьопоолуто.

И да се посмеем заедно!" ~ Сергей Бояджиев