Съвременно хайку

През първата половина на ХІХ век японското общество преживява дълбока криза, довела в крайна сметка до всеобхватни революционни промени, останали в историята под названието Реставрацията Мейджи. В резултат на тези промени страната уверено тръгва по пътя на модернизацията и индустриализацията. Не закъсняват и обичайните в подобни случаи опити за преоценка на традиционните ценности.

През осемдесетте и началото на деветдесетте години на ХІХ век в Япония се води дискусия под мотото „Литература ли е хайку?“. През 1892 г. в дискусията се включва и Масаока Шики - поет, теоретик и родоначалник на съвременното хайку, чието име японците поставят в един ред с имената на Башьо, Бусон и Иса. Тогава той прави знаменитото си изказване за хайку като част от литературата. Под негово влияние названието на тристишията се променя от хокку на хайку. Макар и новатор, Шики никога не се е обявявал против сезонните думи и фиксираната форма на хайку.

В теоретичното наследство на Шики особено място заема теорията за шясей (shaseisetsu) като основен творчески принцип в хайку. През последните години тази теория се превърна в обект на оживени дискусии на страниците на специализираните японски издания.

Терминът shasei първоначално е бил изпол­зван в изобразителното изкуство за превод на английския термин sketch скица, пейзажна рисунка, но след Шики с него се назова творчески принцип, който условно може да бъде определен като реализъм. Условността произтича от обстоятелството, че шясей и реализмът имат аналогични дефиниции, но шясей се отнася единствено за поетичните жанрове хайку и танка.

За да разберем причините за това разграничаване, трябва да анализираме мястото на човека в хайку, от една страна, и в останалите поетични жанрове, от друга. Този анализ ще ни даде и ключа към различията между хайку и сенрю, които от гледна точка на стихо­сложението са идентични.

Ако приемем гледната точка на Р. Блайт1 - най-големия европейски специалист по хайку и дзен, - в хайку се разкрива същността на природата, а в сенрю - същността на човека. Докато в хайку природата заема централно място, в сенрю тя или отсъства, или служи като фон за разкриване на вътрешното психологическо състояние на човека.

В хайку човекът се разглежда не като част от обществото, а като отделен индивид, чието присъствие озарява природата, ако отново цитираме Блайс. Любовта и изневярата, бедността и богатството, които заемат важно място в сенрю, се отнасят към периферията на хайку и по правило са представени като индивидуални преживявания на автора. Така е представен и характерният за хайку мотив за състраданието към всяко живо същество.

Събитията в хайку не са ориентирани спрямо линейното време, но пък чрез сезонните думи те са привързани към точно определени моменти от цикличните промени на природата. В редките случаи, когато бихме могли да говорим за развитие във времето, това развитие протича тук и сега. Историческите и цивилизационните процеси, държавата и обществото, социалните и промишлените революции - това са теми отвъд територията на хайку.