Съперницата

Интересът на Ерик-Еманюел Шмит към оперната легенда се вписва в литературно-музикалния дял от прозата му. След творбите си, посветени на любими композитори, по-конкретно на Моцарт, Бетовен, Шопен и Бизе, авторът решава да даде израз на дългогодишното си възхищение към Мария Калас, изпълнение на която чува за първи път по радиото през 1977 г. във връзка с новината за нейната кончина. Така едва 17-годишен, бъдещият писател и меломан открива света на италианската опера посредством съприкосновението с неподражаемия глас на трагично загиналата певица.

Шмит намира необичаен подход към обрисуването на Калас и възприема гледната точка на нейната съперница – измислената героиня Карлота Берлуми. Така образът на изцяло отдадената на изкуството Калас се разкрива на езика на завистта и озлоблението: Берлуми надживява преждевременно прекършената от житейските несгоди своя съперница, но не успява да преживее превъзходството ѝ на оперната сцена. Авторът представя с чувство за хумор и ирония жлъчните критики на посредствената Берлуми, предлагайки оригинален прочит на биографията на великата певица. В своята книга писателят отдава почит както на Калас, така и на оперното изкуство. Както споделя пред „Радиофранс“, за него Калас е „преди всичко отлична музикантка, но освен това и олицетворение на Операта“.