Русия, Полша от море до море и българите

Съществуването на Втората българска държава на политическата карта на Европа се преустановява в края на 14 век след падането й под османска власт.

През 1393 г. османските турци превземат Търново, а две години по-късно – Никопол. За последните дни на крепостта Никопол и българския цар Иван Шишман след завръщането на султан Баязид I (1354 - 1403 г.) от битката при Ровине във Влашко през 1395 г. се разказва в един кратък ръкопис от архива на "Топкапъ Сарай" (Istanbul – Topkapi Sarayi, Ar. 6374): "Земята на Никопол имаше по това време един бег Шишман, който също като влашкия войвода плащаше харадж на владетеля [Баязид]. За да може да премине на другия бряг на р. Дунав, той [Баязид] поиска от онзи [Шишман] лодки; и щом този му ги достави и щом [Баязид] се намери на другия бряг [на реката], той заповяда да доведат казания Шишман и го обезглави; и завладявайки така Никопол, превърна го в санджак".

Вероятно това е последното известие от късното Средновековие, което от една страна показва наличието на речна флотилия от лодки, поддържана от български владетел, а от друга демонстрира капитулацията й през 1395 г., когато същата е предадена на турците за целите на превоза на войската на султан Баязид I от северния на южния бряг на река Дунав.

Ще изминат столетия преди идеята за български флот отново да си проправи път в Европа с подкрепата на полската емиграция в Париж през 19 век в лицето на организацията "Отел Ламбер" под ръководството на княз Адам Чарториски.

Четиристотин петдесет и четири години след ликвидирането на флотилията на цар Иван Шишман и превземането на Никопол от османските турци през 1395 г. тази идея се завръща в Европа през 1849 г. по символичен начин – на крилете на белия орел, олицетворение на изгубената държавност и надежда за възстановяване на Полша, издигнати от "Отел Ламбер", част от чието интелектуално наследство са трудовете на Владимир Терлецки.

В книгата се акцентира върху значението на делото на Терлецки за полагането на идейните основи на българския военен флот на Черно море преди 170 години в неговия труд "Слово на един русин към всички братя от славянския род по славянски въпроси", който представлява религиозно-политическа брошура, издадена от Терлецки през 1849 г.