Родена от кръв и пепел, кн. 4

Границата между любовта и обсебването никога не е била широка.
Сера най-накрая се освобождава от Колис и се връща при хората, които обича. Това обаче не ѝ носи покой. Макар че спомените за преживяното все още я преследват, тя се надява на бъдеще с другата половина на сърцето и душата си. Никтос желае, обича и приема всяка част от нея – дори чудовищните, с които Сера все още се бори.
Сега повече отвсякога Сера и Аш имат обща цел, а Никтос не се съмнява, че любимата му е достойна да заеме мястото си на Кралица на боговете. Тя обаче трябва да повярва в себе си, ако се надяват да убедят другите Дворове да ги подкрепят срещу Колис и да направят Илизеум и царството на смъртните по-добри и сигурни за всички.
Но когато Сера започва да прави връзката между силата, която произтича от кръвната й линия, и истинското значение на пророчеството, става ясно, че всичко случило се и всичко предстоящо е много по-сериозно от Колис и неговите мрачни мании.
Какво е било влиянието на Орисиите и каква всъщност е целта им? Сера е убедена само в едно: не могат да се доверят почти на никого.
Назрява битка между боговете и сега, когато силата на истинския господар на смъртта неспирно укрепва, опустошителните загуби са неизбежни. Ще успеят ли Сера и Никтос да спрат Колис, преди той да унищожи кралствата?