Римлянката

Романът "Римлянката" е история на една проститутка, разказана от нея самата - просто, понякога даже с трогателна наивност и в същото време плашещо делово. История за това как бедната, простодушна и необикновено красива девойка Адриана не само се превръща в проститутка, но и започва да се отнася към проституцията като към най-обикновена професия, способна да ѝ осигури "прилично съществуване". Романът е възел от противоречия, оттук и нееднозначното отношение към героинята - съчувствието и разбирането се борят с неприязънта и неприемането.

Стара като света история - бедно семейство, лишено от закрилата на бащата, липса на перспективи при опита да се оцелее по честен начин. На Адриана ѝ се иска, както и на всички млади момичета, да има свой дом, мъж, деца и тихо семейно щастие. Толкова по-болезнено тя усеща реалността без надежди за бъдеще. И тогава се решава - колебанията са ѝ чужди. Тя вярва, че не опетнява себе си, ако го прави без любов. Вярва, че всичко ще свърши, когато тя и майка ѝ бъдат обезпечени...

Адриана стъпва по хлъзгав път, но вярва в мечтата си за дом. Стаята, която някога мебелира за своето бъдещо семейство, става място, където води мъже - странен парадокс, но героинята ни убеждава, че живее така, "както иска", упорства, че всичко върви, "както трябва".

Нейният разказ, лишен от изкусност, не позволява равнодушно отношение - прощаваш ѝ инфантилността, лекомислието, излишното простодушие. Тя живее с това, което чувства в дадения момент, и затова за нея няма неверни пътища, живее без особено да се замисля, но затова пък - и без да се препъва.