Речник на книжовния български език на народна ос

§ 1. Речникът на книжовния български език на народна основа от XVII в. (върху материал от Тихонравовия дамаскин) е резултат от колективната работа в рамките на международното научно сътрудничество на група изследователи от Института за български език към Българската академия на науките и Инситута по славянознание към Руската академия на науките под ръководството на проф. дфн Е. И. Дьомина. Речникът продължава изследването на Е. И. Дьомина на ръкописното наследство на новобългарската писменост от XVII в. - писмеността на дамаскините. Като един от най-пълните и близки до новобългарския първооригинал, в центъра на това изследване стои Тихонравовият дамаскин от XVII в. - ръкопис № 702 от сбирката на Н. С. Тихонравов в Руската държавна библиотека. §2. Речникът на книжовния български език на народна основа от XVII в. (РКБЕНО) съдържа над 6000 речникови статии. Това е първият в историята на славистиката тълковен речник тезаурус на един от най-важните за историята на българския език и българската историческа диалектология паметници на новобългарската книжнина. Той съдържа подробно описание на значенията на всички засвидетелствани в текста думи и устойчиви словосъчетания и граматическа характеристика на всички словоформи в индекса.

РКБЕНО предоставя богат материал не само за трудове по българска историческа лексикология и историческа граматика на българския език, но и за славистични изследвания - по етимология, сравнителна граматика на славянските литературни езици и славянска акцентология.

Неоценима е ролята на РКБЕНО за решаването на един от централните въпроси на българското езикознание и историята на българската култура - оформянето на съвременния български книжовен език, взаимоотношението между книжовна традиция, църковнославянско влияние и народни изразни средства в този процес, източниците на неговата диалектна основа. Книжовно-писмената традиция в новобългарските дамаскини като най-важен фактор на Българското предвъзраждане получава в речника ценна за нейното осмисляне и в известна степен изчерпателна характеристика. РКБЕНО е значителен етап в решаването на централната задача на съвременната българистика - създаването на исторически речник на българския език.

Речникът ще улесни работата с паметниците на книжовния български език на народна основа от XVII в., ще ги направи по-достъпни за широк кръг читатели.

§3. В работата над РКБЕНО могат да се отделят два етапа. В първия, подготвителния, Е. И. Дьомина разработва обща концепция и пробни статии за речника, които са обсъдени в Института по славянознание и балканистика към Руската академия на науките и в Института за български език към Българската академия на науките през 1986 г. Сътрудници на Института за български език и студенти от Софийския университет „Климент Охридски" написват на фишове целия текст на Тихонравовия дамаскин (по изданието на Е. И. Дьомина) и съставят картотека, която се съхранява в Института за български език. Основната работа по създаването й извършват Р. Лилова и Б. Шаламанов. Принос в обсъждането на концепцията на речника и ръководството на авторския колектив на началния етап имат Д. Иванова-Мирчева и В. Василев.

През втория етап от 1989 г. започва работа над речниковите статии, постепенно се оформя авторският колектив, в който участват: от руска страна - Е. И. Дьомина, Г. П. Клепикова, от българска - Р. Блажева, Е. Кочева, Р. Лилова, А. Манолева, В. Мичева, А. Петкова, С. Сеизова, М. Цибранска, Б. Шаламанов.

Редакторската работа на Е. И. Дьомина над статиите от речника започва успоредно със съставянето им. От 1991 г. в работата по редактирането на авторските статии се включват В. Мичева и С. Сеизова.

Голямо значение за усъвършенстването принципите на съставяне на речниковите статии и решаването на конкретни спорни въпроси, както и за уточняване на общи положения имат редовните заседания на редколегията и авторския колектив.