Разправата на Народния съд с регентите

Материалите на съда срещу проф. Богдан Филов, принц Кирил Преславски и ген. Никола Михов

Бащите на Търновската конституция предвидливо са допуснали възможността за създаване на регентство. До такова се прибягва два пъти в резултат на възникнали политически кризи. Първото е избрано след дeтронирането и последвалата абдикация на княз Александър I Батенберг през 1886 г., а второто – след смъртта на цар Борис III през 1943 г. Тази книга е посветена на второто регентство и неговата едногодишна дейност.

Съдбата на тримата регенти – княз Кирил Преславски, проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов, е трагична. Те са съдени от необразовани политически фигури или техни съмишленици, а адвокатите им, макар и професионалисти, не смеят да се изявят в защита на подсъдимите. Изходът е предрешен. Народният съд произнася присъди не само срещу обявените за политически престъпници регенти и министри, а и негласно над покойния монарх Борис III.

Смъртната присъда е прочетена на 1 февруари 1945 г., но е произнесена телеграфически още на 20 декември 1944 г. от Георги Димитров. От Москва той нарежда на Трайчо Костов, че „не следва никой да бъде оправдан!“. Само часове след произнасяне на присъдите регентите са екзекутирани от наказателния взвод заедно с още десетки смъртници – депутати и членове на правителствата от периода 1941 – 1944 г.