Психология и алхимия

Наред с Психологически типове, Юнг смята Отношенията между Аза и несъзнаваното и За психологията на несъзнаваното (в Две студии по аналитична психология) за крайно необходима основа за разбирането на цялото му творчество. В него Психология и алхимия заема централно място.

В Спомени, сънища, размисли Юнг представя своята среща и заниманията си със света на алхимичните духове и образи. Да приемеш сериозно „реалността на душата“ – не на последно място и на своята, за автора явно е означавало отново и отново да се свързва със сили, които са били в състояние – извън пределите на съдбата на индивида – да възприемат интуитивно една нова епоха и да ? дадат чрез него творческо въплъщение. Заслугата на Юнг между другото е и в това, че след като внимателно е изучил произведенията на първите, не се е изкушил да навлезе в тяхната област, а е оставал в рамките на психологията, която е разработвал и при изучаването на символиката строго се е придържал към практическите задачи, наложени му от психотерапевтичната работа.

Само благодарение на съкровищницата от символи, създавана в продължение на много столетия от алхимията, пише Юнг, той е успял да си създаде пълна представа за процеса на индивидуация, за което ограниченият емпиричен материал не би бил достатъчен.

Богатият илюстративен материал се обяснява с обстоятелството, че символните образи в известен смисъл са неотменима част от алхимичното състояние на духа. Онова, което писаното слово е предало несъвършено или изобщо не е могло да изрази, алхимикът е вложил в своите изображения, които говорят на действително странен, но все пак в много отношения по-разбираем език от безпомощните му философски понятия.