Пропуснатите възможности през Руско-турската война (1877-1878)

Войната, прочее, произлиза от самото конституиране на човешките общества и тя всякога и навсякъде ще произвежда своите опустошения. Ако не е била войната, народите биха отпаднали и телом, и духом, понеже „съгласието“ води началото си главно от „боязливост“. Вярвам, между другото, в нравствената страна на войната и смирено се присъединявам към мнението на фелдмаршал Молтке, който я смята, тъй да се каже, за необходима за физическата и нравствена хигиена на народите – мнение, против което според мен напразно се е сражавал Мопасан, макар и твърде талантливо.

Благородната инициатива на руския император има за цел възпрепятстването на това войната да става твърде безчовечна, но не и да отстрани самата война.

Руският цар добре знае, че ако се отнеме от хората усъвършенстваното оръжие, в борбата помежду си те ще започнат да се бият с каквото им попадне под ръка...

И така, хората се бият едни с други и ще се бият още дълго време... И ще се бие по-добре този, който в голямата война е най-добре подготвен за съвременния бой. Затова трябва да се приготвим за нея! Но преди да встъпим в борба с нов неприятел, трябва добре да знаем това, което се е правило, това, което не се е правило, и това, което би трябвало да се направи във войната с нашия предишен противник.

Целта на тази книга се заключава в изучаването на гореспоменатите различни задачи, защото условията, в които живее днешният свят, не позволяват да се предвиди настъпването на „идеалната“ епоха на абсолютен мир и бихме били двойно по-виновни, ако в този страшен турнир, чийто силует виждам на хоризонта, допуснем същите грешки и пропуснем подобни благоприятни случаи.

(...)

Но нека ми бъде позволено да кажа, че не в това се състои същността на работата: най-добрите войници, лишени обаче от такова военно образование и възпитание, каквото се изисква в днешно време, представляват самовъоръжени с пушка хора, но не и армия. Нейната войнствена способност е правопропорционална на стратегическите способности на началниците u, които я командват; в тактическо отношение почти всички цивилизовани армии са повече или по-малко добри.

С основателното изучаване на миналата война ще можем добре да бъдем подготвени за бъдещата, особено ако честите упражнения и големите маневри спомогнат да се развият у вашите началници точност в окомера и привичка да управляват големи маси.

Може би ще бъда упрекнат, че съм си позволил да критикувам тук някои от нашите стари паши, които са смятани, уви, за велики гении… Но ако критиката не бъде смела, ще бъде безполезна.

За автора

Кечеджизааде Иззет-Фуад паша (1860–1925) е роден, израства и учи в Цариград. Веднага след като завършва Военната академия, е командирован във Франция на генералщабни курсове: това са последните години, в които Османската армия все още се намира под влияние на френските правилници, които Фон дер Голц скоро ще замени с германски.   След завръщането си от чужбина служи във Военното министерство, но участва и в Сръбско-турската война (сраженията край Митровица в Косово).   През последвалата Руско-турска война (1877–1878) служи като младши офицер в кавалерията. След войната е назначен за адютант на султана и се ползва с доверието на падишаха. Въпреки че е посланик в Мадрид (1900–1909), работи активно за избирането на реформатора Авлоняли Ферид паша за велик везир. Като част от модернизацията на страната Иззет-Фуад схваща и строителството на железопътната линия „Хеджаз“, в което участва.   Младотурското правителство го уволнява от дивизионно командване в кавалерията като част от общото армейско преструктуриране и го превръща в свой неприятел. В края на Първата световна война – между примирието в Мудрос и мира в Севър, Мехмед VI и Дамат Ферид паша се ползват от уменията му, като го назначават за заместник-министър на външните работи, по-късно и за член на Сената. Разпознавайки в него противник на своите идеи, националните сили около Ататюрк се противопоставят на участието му в мирната делегация, определена да замине за Париж, което е прието от султана. Засегнат от своето отстраняване, Иззет подава оставка от поста.   Освен на „Пропуснатите възможности“ той е автор и на „За османско-руската кампания от 1293 г.“, както и на мемоари.