Президентската институция през мандатите на президента Желю Желев (1990–1997 г.)

Разгледан е приносът на д-р Желев за осъществяването на мирен преход от рухването на тоталитарната държава към изграждане на демократични институции и механизми. Разкрити са сложните взаимоотношения на президента Желев с изпълнителната власт и особено с правителството на Филип Димитров. В сферата на външната политика акцентът пада върху признаването на Република Македония под тогавашното ѝ конституционно име, а през призмата на стенограмите от Консултативния съвет за национална сигурност, възглавяван от държавния глава, са показани началните стъпки в участието на България в инициативи на НАТО по пътя към пълноправното ѝ членство. Най-накрая голямо внимание се отделя на позабравените „Първични избори“, които водят до края на политическата кариера на Ж. Желев.

От дистанцията на времето следва да оценим, че в период, в който няма обществено-политически консенсус, първият демократично избран президент използва максимално правомощията си, за да следва България курс към НАТО и интегриране в европейската общност.