През моите очи. Личният ми опит с аутизма

Д-р Темпъл Грандин проговаря едва на три години и половина. До този момент тя се изразява предимно чрез пищене, цвърчене и сумтене. През 1950 г. е диагностицирана с аутизъм и лекарите съветват родителите й да я изпратят в институция за душевно болни. Тя разказва историята на живота си, описвайки как „търси опипом пътя си от дълбините на мрака“ в „Разкриване: диагноза аутист“ – една книга, която смая света. До нейното излизане повечето професионалисти и родители са смятали диагнозата аутизъм едва ли не за смъртна присъда по отношение на постиженията и житейската продуктивност на засегнатия.

Темпъл Грандин е сред най-изтъкнатите писатели и говорители по въпросите на аутистичния спектър.


Чела съм достатъчно, за да знам, че все още се срещат много родители, а което е още по-странно – и професионалисти, които смятат, че „щом човек е получил диагноза аутизъм, той цял живот си остава аутист“. Това е присъда, която обрича много диагностицирани деца на безрадостен и жалък живот – както се случи и с мен, когато още в ранно детство ми поставиха тази диагноза. Тези хора не са в състояние да проумеят, че характеристиките на аутизма могат да се модифицират и овладяват. Но аз съм убедена и съм живото доказателство, че това е напълно възможно.

Темпъл Грандин
в „Разкриване: диагноза аутист“