Преходът от цифровия век към хибридната цивилизация

Светът е пред Рубикон. Ще съжителстваме с умните машини, очаква ни нов, различен свят, но готови ли сме за него?

През 1455 г. се появява първата Библия, отпечатана с машината на Йоханес Гутенберг и знанията стават достъпни за всички.

Разпространението им пали искрата на науката и изкуството и този преход бележи края на тъмната епоха и започва Ренесанса и Просвещението.

Сега сме в началото на подобна глобална трансформация – създава се цифровата вселена - копие на природата, Космоса и заобикалящия ни свят с техните сложни закони и връзки. Знанията нарастват лавинообразно, подпомогнати от цифровите технологии, свръхбързите комуникации, суперкомпютрите, невронните мрежи и изкуственият интелект. Естественият интелект постепенно се сраства с изкуствения. Неусетно се формира общество, където хората и интелигентните машини навсякъде ще бъдем заедно, превръщайки се в първата хибридна цивилизация в историята.

Кой оформи този преход и как ще изглежда бъдещето? Отговорите са в генезиса, започнал от Ада Лъвлейс, Алън Тюринг, Ричард Файнман, Джон фон Нойман и други блестящи учени и иноватори, които трасираха пътя на цифровия свят. В изграждането му участват и българи с техния значим принос в създаването на свръхбързи компютри и трансформирането им в „мислещи машини“. Решаваща бе ролята на политици като Мария Габриел, която прозря бъдещето и направи необходимото Обединена Европа да влезе с летящ старт в цифровата епоха.

Сега сме изправени пред повратна точка - Рубикон. Връщане назад няма да има. На единия бряг ще останат съвременните „неандерталци“ - хората, които отказват да се адаптират и ненавиждат промените. На другия ще са активните, любопитните, трудолюбивите и иновативните Homosapiens, които с все по-мощните си компютри и AI ще усвояват новите знания.