Пратеникът

Петте произведения в този сборник използват общата нишка на природни бедствия, за да представят различни лица на една сюрреалистична Япония. „Пратеникът“ ни въвежда в Япония, вече преминала през огромно бедствие, оставило страната изолирана от света – без чужди думи, автомобили, техника и интернет. Възрастните са здрави и кипят от енергия, въпреки че са столетници, а децата са болни, крехки и немощни. Йоширо се тревожи за слабия си правнук Мумей, който е предопределен да напусне Япония като пратеник в чужбина с надеждата, че ще донесе светлина в този апокалиптичен свят. Разказ за връзката между поколенията, за търсенето на човешкото, за живота, обичта и пътя напред сред всеобщ дистопичен упадък.  

Другите четири произведения ни водят по подобни пътеки. В „Необятният Идатен“ Ичико Хигашида тръгва на уроци по икебана след смъртта на съпруга си и среща необикновената Тен. Двете се изправят срещу земетресения и пожари, докато езикът и съзнанието им се разпада. Дали любовта ще преодолее всички несгоди? „Островът на безсмъртието“ представя апокалиптичния свят на „Пратеникът“, но този път чрез очите на жена, която живее в чужбина и проследява краха на японското общество. В „Отвъдният бряг“ японците решават да избягат в Китай след ядрена авария, а политикът Седе се опитва да изплете поредната схема, с която да уреди живота си – независимо на каква цена. Пиесата „Вавилон за животните“ представя промените в света от гледна точка на животните. След огромно наводнение, при което хората загиват, Кучето, Котката, Катерицата, Заека, Мечката и Лисицата обсъждат постройката, същността и целта на Вавилонската кула.

***

За автора:
Йоко Тавада е родена през 1960 г. в Токио, но от много години живее в Берлин. Писанията ѝ на японски и немски език обсъждат значението на езика и границите в животите ни и често носят феминистични и антропоморфични черти, като след Голямото японско земетресение през 2011 г. особено пренасочват фокуса си към потенциалното дистопично бъдеще, навлечено от природни бедствия и употребата на ядрени оръжия и енергия. Награждавана е многократно: тя получава най-престижната японска литературна награда за нови автори „Акутагава“ (1993), както и наградите „Идзуми Кьока“ (2000), „Танидзаки“ (2003), „Йомиури“ (2012), „Клайст“ (2016), Медал „Гьоте“ (2005) и др. „Пратеникът“, най-добре познатото ѝ произведение, получава Националната литературна награда на САЩ (2018) и френската награда „Фрагонар“ (2023). През 2024 г. Йоко Тавада става член на Берлинската академия на изкуствата.