Под кожата на глада

Прехвърляйки мост между научната психология и човешкото преживяване, той превръща реални истории на свои клиенти в малки терапевтични огледала, през които читателят разпознава себе си. Водещата идея е, че отношението към храната е огледало на вътрешния свят на човека. Така храненето се превръща в акт на самопознание, а тялото – в сцена, на която се изразяват неразрешени емоции: страх, вина, самота, нужда от любов.

В книгата са изследвани множество аспекти: разликата между физически и емоционален глад; самотата и навика да се „заглушават“ чувствата с ядене; „присъдата“ на кантара; родовите модели, определящи поведението; влиянието на хранителните митове, за да се изведе и обясни истинското значение на храната като акт на живот, на осъзнатост и обич към себе си.

Вдъхновен от стила на Ървин Ялом, Ипократис говори не като експерт, а като човек, който е чул стотици други хора в техните опити да се помирят с тялото си. Предложените лични истории, терапевтичният поглед и изпитаните практики биха послужили като полезен опит и за професионалистите – психолози, терапевти, нутриционисти.