По времето на неизгубените следи. Разкази

Наричат Димитър Томов „разказвачът на българското".

Придържа се към фактите, но премества акцента върху драматични обстоятелства й ги обвързва с живота на своите герои.

Героите на Томов са уязвими многострадалци, изправени пред мощната Османска империя. Писателят обгръща с обич и друг тип герои - обикновени хора с надежда за спасение... Завладян от магията на художественото слово, читателят остава подвластен на тази надежда. Това слово има всички шансове да надживее историческите истини, които са описани тук, защото ще заживее дълбоко в сърцата на всеки ценител на проникновената белетристика.... при та-лантливите писатели художествената памет прониква по-добре в съзнанието от историческата.

...Разказите му изобилстват с думи и изрази, които са излезли от обръщение в днешните медии и в творбите на забързаните писатели с амбиции да следват литературната мода. Тези особености в стила на Томов свидетелстват за неговото богатство и красота."

проф. Стоян Атанасов