Пясъчен часовник

Син на черногорка и на "изчезнал" в Освиенцим унгарски евреин, Данило Киш (1935 - 1989) е един от онези творци, без които описанието не само на несъществуващата вече югославска литература, но и на целия минал век изглежда немислимо. "Пясъчен часовник" (1972) е последният и най-сложно изграден роман от една семейна трилогия , в която поетическото пресътворяване на изгубения баща представлява единствения достоен човешки опит за откриване на личен смисъл в свят, където смисълът е "persona non grata". Самият Киш определя романа си като "съвършен процеп" и "Пясъчен часовник" действително е това - книга Изход, която като в стихотворение на Махмуд Даруиш е същевременно Вход... Към Сътворението на един по-друг свят... Към Сътворението на един по-друг Създател... "Количеството история, количеството ужас, които писателят е принуден да понесе, не го правят автоматично велик творец. Географията обаче е съдба... Киш и писателите със сродно мислене, които изградиха глас срещу национализма и разпалваната отгоре етническа омраза, не бяха в състояние да защитят честта на Европа, по-добрата идея за Европа. И все пак не е вярно, че ако перифразираме Одън - от големия писател не зависи нищо... Творчеството на Киш защитава честта на литературата." Сюзан Зонтаг "За разлика от прозата поезията не толкова изразява емоциите, колкото ги абсорбира езиково. В този смисъл по самия си строеж творчеството на Киш стои по-близо до поезията... Данило Киш внушава, че литературата е единственият сигурен инструмент за овладяване на оня феномен, пред чиито мащаби иначе и сетивата, и разумът ни са напълно безсилни." Йосиф Бродски