Писма до Клаудия

Всеки път, когато срещнем някого, чието отношение към света е по-различно от нашето, от моето, от твоето, решаваме, че е луд. Ако не мисли, действа и вярва като всички, очевидно е луд. Луд като Колумб, като Галилей, като Коперник, като Исус и – макар дума да не може да става за сравнение с всички тях – като мен. Вярно е, че съществува: Приятна лудост и страшна лудост. Любовна лудост и омразна лудост. Очарователна лудост и зловеща лудост. Най-важното - има лудост, която ни прави по-богати, и за съжаление, лудост, която ни ограбва. Каква ли е моята Не знам! Хорхе Букай Букай отново ни повежда на приказно пътешествие – към дебрите на собствената ни душа. Какво ще срещнем Кого ще видим Страшно ли ще е приключението Или просто вълшебно Е, това тепърва ще разберем. Но несъмнено ние никога вече няма да сме същите.