Персонализмът

„Впрочем личността не е обект. Нещо повече, тя е това, което у всеки човек не може да бъде разглеждано като обект. Ето например моя съсед. Той чувства тялото си по свой собствен начин, който на мене не ми е известен. Но мога да гледам това тяло отвън, да изследвам настроенията, наследствените особености, формата, болестите, накратко – да го третирам като материя за физиологично, медицинско и друго познание. Той е чиновник, имат статут на чиновник, психология на чиновник, които аз мога да изучавам въз основа на неговия случай, макар че те не са тъждествени с него като цяло, не са неговата пълна реалност. По същия начин той е също така някакъв французин, някакъв буржоа или някакъв маниак, някакъв социалист, някакъв католик и т.н. Но не е някакъв Бернар Шартие: той е Бернар Шартие. Множеството начини, по които мога да го определя като единичен представител на една класа, ми позволяват да го разбера и най-вече да се възползвам, да знам как практически да се отнасям с него. Но всеки път си имам работа с един аспект от неговото съществуване. И хиляди струпани фотографии няма да ни дадат човека, който ходи, мисли и желае."

Еманюел Муние