Орландо

„Един милион свещи” горяха в него без той лично да си е дал труда да запали и една от тях. Вървеше като благороден елен без да има нужда да се замисля за походката си. Говореше с обичайния си глас, а ехото отекваше сякаш сребърен гонг. Затова и слуховете не спираха да кръжат около него. Много жени и неколцина мъже го обожаваха. Не беше нужно да говорят с него, нито дори да го виждат; те го извикваха в мислите си, особено когато пейзажът беше романтичен, когато слънцето залязваше – силует на благородник с копринени чорапи. Овчари, цигани и магаретари до ден-днешен пеят песни за английския лорд, „който хвърли изумрудите си в кладенеца”.

Вирджиния Улф посвещава „Орландо“ на своята приятелка Вита Саквил-Уест - ексцентричната, харизматична и демонстративно бисексуална аристократка, по която е била романтично увлечена известно време.