Орелът на Шарп

В началото на 1809 година Британската армия напредва в Испания. „Бандата“ на Шарп е само от трийсет и един души. Затова се сражават за който батальон се нуждае от подсилване на своята лекострелкова рота. Ричард Шарп е беден, гол като пушка, а мечтата му е да има пари да плати следващото си повишение. Ако трябва да си извоюва добро име, той ще трябва да го стори чрез делата си, а на бойното поле няма по-възхитителна постъпка от това да плениш знамето на противника.

„През последните шест години французите се бяха явявали на бойното поле с нови флагове. На мястото на старите знамена сега носеха позлатени Орли, повдигнати на прътове. Казваха, че всеки Орел лично се представя на полка от самия император и следователно щандартите бяха много повече от просто символ на полка, те бяха символ на цялата гордост на французите от техния нов ред. Да отнемеш Орел, означаваше да накараш Бонапарт лично да потръпне.“

На Шарп му предстои да води битка, да спечели Орел и да се пребори, разбира се, за момиче – красивата Жозефина. А дали е успял да защити своята кариера, новополученото звание „капитан“ и честта на единствено оцелелите Стрелци, звучи в тоста в негова чест на висшите офицери: „Господа, да пием за Орела на Шарп“.