Обърни се със смях назад

„Обърни се с гняв назад“ е английски филм с Ричард Бъртън, по едноименната пиеса на драматурга Джон Озбърн (да не се бърка с Ози Озбърн от „Блек Сабат“, който също по кръщелно е Джон). Филмът излиза на екран през 1959-а – една година преди да се родя, и става манифест на „сърдитите млади хора“. Днес, ако са живи, те сигурно са „сърдити старчета“ от холивудска комедия.

Като бебе не бях от сърдитите, по-късно, като юноша бледен – също. В живота бях от ухилените млади хора, понякога и без причина. Учителката в прогимназията ме гонеше вън от класната стая с думите: „Какво се хилиш! Хайде, иди в коридора да се насмееш и после се върни!“. Стоя известно време в коридора, връщам се, уж сериозен, и веднага пак поч-вам да се кикотя.

В младостта ми времената се случиха изключително сериозни – времена на пионери („Рапорт даден, рапорт приет!“) и комсомолци, на речи и конгреси, но аз никога не съм ги взимал насериозно. Както времената, така и самия себе си.

Почнах да уча журналистика с голям мерак и още в началото разбрах, че това не е за мен. Как, драги ми Смехурко, ще отразяваш манифестации и конгреси, ще преразказваш речите и докладите на отговорни другари? Затова сам се ориентирах към най-несериозната вестникарска роля – фейлетонист. И това работя сериозно вече над трийсет и пет години.

В професията постигнах един голям успех – да не ме приемат насериозно. Затова нямам костюм и вратовръзка, служебна кола с шофьор, както и стена с титли и дипломи в кабинета си. И кабинет нямам.

Литературните критици гледат подигравателно на писанията ми – били фейлетонни, лековати, без психологизъм и дълбочина. Дълбочина и психологизъм да търсят в Достоевски или при Джойс, при мен има фейлетонизъм.

От фейлетона аз не се отричам, нито се срамувам, защото фейлетонисти са също Ботев, Алеко, Райко Алексиев, Радой Ралин и Станислав Стратиев. Не че съм от техния калибър, но, макар и различни, всички сатирици сме от една порода и говорим един език – езика на хумора и сатирата.

Харесвам фейлетона, обичам го и го пиша – някой път веднъж дневно, друг път – веднъж седмично. И като пресметна, сигурно ми се събират няколко хиляди вестникарски текста за тия трийсет и пет години. В тази книга са малка част от тях.

Фейлетон е „лист“ на френски – това му е най-големият недостатък. Веднъж написан, изсъхва като лист отбрулен, щом вестникът се отпечата. Но има фейлетони, дело на майстори, които не изсъхват, не се сбръчкват и остават вечно свежи. По тях можеш да събереш пъзела на изминалото време и да разбереш епохата. Сатириците по-вярно пишат историята от историците.

Иска ми се тия мои фейлетони от вчера, подредени в обратен ред (и послеписите към тях), да очертаят една картина на годините, в които се наливаха основите (и киселините) на прехода. И малко преди това.

Обръщам се със смях назад, като се надявам читателите със смях да погледнат и напред!

Приет на шега, животът е по-приятен, вервайте ми!

***

Михаил Вешим е роден на 17.09.1960 г. в София. Завършил е журналистика в СУ “Кл. Охридски”. Сменил много професии, но само на едно работно място. От двайсет и пет години работи в редакцията на вестник “Стършел”, където е бил момче за всичко, доставчик на качествен алкохол, организатор на гуляи и шофьор на главния редактор. В момента е главен редактор и шофьор на самия себе си. В свободното си от такива дейности време е успял да напише хиляди фейлетони, стотици разкази, десетина книги и няколко CV-та от тоя род.