Нощен ферибот за Танжер

„Когато пиша, залагам най-вече на слуха. Според мен, ако успееш да уловиш речта, ще уловиш и душата.“ –Кевин Бари

Има барове, в които по-добре да не влизаш, ако не си готов да се забъркаш в сбиване или да получиш някой удар с нож. Морис Хърн и Чарлз Редмънд са прекарали най-добрите – и най-лошите – години от живота си в такива барове. А сега, на пристанището в Алхесирас, това чистилище за изтерзани души, портал към смирението, двамата попрехвърлили младостта гангстери стоят пред гишето с надпис Información, разменят мъдрости и спомени и отчаяно се опитват да намерят отговор на вечните въпроси. Докато чакат… Дили – дъщерята на Морис.

С неспокойните си кратки абзаци, с немаркирана пряка реч и трескав ирландски ритъм, Бари ни води от Мароко до Барселона, от Кадис до Корк, но най-вече дълбоко в човешката душа, където се събират всички пътища, осеяни с любов, насилие, предателства и изгнаничество.

*  *  *

За автора:
Кевин Бари е третият ирландец, печелил International Dublin Literary Award – през 2013 г. с вече преведения на български от Елка Виденова великолепен роман „Град Бохейн“. Преди него същата награда взимат двама любими Колъм-и: Тойбин с „Маестрото“ (2006) и Маккан (2011) с „Нека големият свят се върти“. Журито отбелязва, че „Бариевата Ирландия през 2053 г. може да не е мястото, където бихте си мечтали да живеете, но със сигурност е място, за което би ви доставило удоволствие да прочетете.  „Бохейн“ печели в надпревара с 152 заглавия, номинирани от библиотеките в цял свят. The International Dublin Literary Award е отворена за романи, които са писани или преведени на английски език. 
Бари е носител и на Европейската награда за литература 2012, финалист за Costa First Novel Award 2011.