Някъде другаде

Съжалявах за ябълките. Гордеех се с техния вкус. Стоях на дървото, докато кръвното ми се нормализира, и дишах като жена, която е напът да изпрати любовта си по дяволите.

Примирена и поруменяла от боя с ябълки, слязох, подсмръкнах силно и се сблъсках с надписа на огледалото в банята. „Змия“, констатираше червилото с цвят карамел. Е, изненадите не спираха.

„Някъде другаде“... Къде? Романът на Христина Панджаридис няма да ви даде отговор на въпроса, но пък ще ви накара да си го зададете. Поне според мен това е целта на добрата литература: да ни накара да се запитаме за неща, за които обикновено не се запитваме. Тук питането е за майчинството, но не само; питането е изобщо за отношенията между хората: какви могат да бъдат те и какви всъщност са. Оказва се, че почти никога не са съвършени, но то сякаш е нормално – там, където има емоции, съвършенството е илюзия. За илюзиите на емоциите без илюзия, но с емоция – това е романът на Христина Панджаридис „Някъде другаде“. И ако го прочетете, със сигурност ще разберете, че „другаде“ е всякога тук, просто трябва да имаме сетива да го видим. Както и себе си в него да видим...

M и т к о Н о в к о в