Нещата, за които на трябва да говорим. Историите на жени от цял свят

ъпреки напредъка, отбелязан от феминизма, все още има шокиращо голямо презрение към женската анатомия, когато нещата не са твърди, прибрани, пригладени и обезкосмени.

Джесика Валенти

Въпреки прогреса на медицинските науки още от времето на Просвещението, пълната анатомия на клитора е описана за пръв път едва през 1998 г. Защо толкова късно? Дали има нещо общо с факта, че клиторът няма репродуктивни функции и е предимно източник на удоволствие за жените? Всички имаме въпроси за тази част от тялото ни, за която ни се казва, че не трябва да говорим. Не просто не е възпитано – направо си е грубо! Защо? Половината население на света я притежава.

„Нещата, за които не трябва да говорим” разбива остарелите табута и събира истории от цял свят за това какво означава да си жена: първата менструация, първото удоволствие от секса, търсенето на това удоволствие, бременността – дори менопаузата. Притесняват ли се мъжете да правят секс с жена в цикъл? А от други природни функции на тялото, когато то е женско? Ако една жена никога не е изпитвала вагинален оргазъм, това значи ли, че нещо не е наред с нея? Лошо нещо ли е мастурбацията? От забавните гафове, през сериозните въпроси – дори до трагичните истории на момичета, подложени на генитална мутилация – активистката Нимко Али отговаря на всички въпроси, които сме се питали вътрешно, но които не смеем да повторим на глас.

Чели сме монолозите за вагината – дойде време да започнем диалози за вагината. Защото когато става въпрос за нашето цвете, няма такова нещо като прекалена откровеност.