Наука в душата

Най-известният учен на планетата говори смело и откровено за науката, религията, политиката, извънземните и… всичко останало.

В продължение на десетилетия Ричард Докинс е сред най-смелите световни гласове в защита на разума и критичното мислене. „Наука в душата“ събира четиресет и два знакови текста, които представят прямо неговите възгледи, разкриват дълбоката му ерудиция и неподражаемото му чувство за хумор.

„Научих, че за голяма част от света нуждата от съблюдаване на здрав разум съвсем не е очевидна. Всъщност здравият разум често се нуждае от неуморна бдителност в своя защита.“

„Науката е както чудесна, така и необходима. Чудесна за душата – със своето съзерцание, да речем, на дълбините на Космоса или на времето от ръба на Гранд Каньон. Но също необходима за обществото, за нашето благосъстояние, за краткосрочното и дългосрочното ни бъдеще.“

„Когато популяризирам науката, аз застъпвам така наричаната от мен „мисловна школа на Карл Сейгън“: визионерската, поетична страна на науката, онази, която разпалва въображението за разлика от „тефлоновата“ школа. Под последното разбирам тенденцията да се оправдават разходите на космическите изследвания например, като се посочват странични ползи от рода на тиганите с незалепващо покритие. Аз сравнявам тази тенденция с представянето на музиката като добро упражнение за дясната ръка на цигуларя. Тя е евтина и принизяваща. Сатиричното ми сравнение може и да е малко пресилено, но аз все още го използвам, за да изразя предпочитанието си към романтичната страна на науката. Бих предпочел космическите изследвания да са оправдани от онзи порив към неизвестното, присъстващ у автори като Артър Кларк и Джон Уиндъм – съвременната версия на порива, тласкал Магелан, Колумб и Васко да Гама в техните плавания. Но да, „тефлоновата школа“ несправедливо принизява сериозната, практическата страна на науката в нашето общество, към която ще се обърна сега и за която се говори в много от есетата в тази книга. Науката наистина е важна за живота – и под „наука“ аз разбирам не просто научните факти, а научния начин на мислене.“