Нация (Ново издание)

През XIX на отдалечен, но населен остров, наричан просто „Нация“ в Южния пелагичен океан се случва нещо необикновено. Природна стихия помита острова и местното момче Мау остава напълно само на него, без да е завършило своя ритуал.

Не след дълго към юношата се присъединява корабокрушенката Ерминтруд (но тя предпочита да я наричат Дафни). Тя е млада аристократка с властно и амбициозно семейство с два или повече предразсъдъка.

Мау и Дафни обединяват сили, за да оцелеят на острова, и се изправят пред сложната задача да съградят нова „Нация“. История за израстване и преосмисляне на фундаментални истини за живота и обществото ни.

Понякога, за да създадеш нов свят, е нужно да пуснеш разбиранията на стария, но дали миналото така лесно ще отстъпи път на бъдещето?

Сблъсъкът между старото и новото ще се разрази в това великолепно приключение и ще ни покаже ползата от зрънцето съмнение, което прониква във въображението на читателя и рисува отговорите на тези сложни въпроси.

Природни бедствия, епидемии, духове и канибали, заговори и интриги се завихрят в този алтернативен на нашия свят, който сър Тери Пратчет представя с типичния си хумор и остроумна закачливост.

В деня, в който светът загива...

... Мау се връща към дома си от Момчешкия остров. Скоро ще стане мъж.

И тогава връхлита вълната - гигантска вълна, която влачи подире си непрогледен мрак и запокитва една шхуна, „Сладката Джули“, в дъждовната гора на острова. Когато шхуната най-накрая заорава сред дърветата, от погрома е оцеляла само една душа (или две, ако се броят папагалите).

Селцето го няма. Нацията е изчезнала. Останали са единствено Мау, който не носи почти никакви дрехи, едно крачолато момиче с твърде много дрехи и куп недоразумения.

Както и доста ужасното „не знам какво да правя“. Или дори „как да го кажа“.

Заедно те трябва да съградят от строшените парченца нова Нация. Да създават нова история.

Обаче...

Кой варди Нацията? Къде ни е бирата?

... старата история не възнамерява просто да се скатае и да изчезне, или поне не докато Предците все още имат глас. А Мау трябва да погледне в миналото, преди да може да се изправи пред бъдещето.