Мост през вечността

Ние сме мостът през вечността, който свързва далечните брегове на морето, ние плетем приключения, защото така ни харесва, изживяваме мистерии, защото ни носят удоволствие, избираме бедствия, победи, предизвикателства и невъзможни случайности, подлагаме се на безброй изпитания, учим се да обичаме и да обичаме и да ОБИЧАМЕ! Понякога си мислим, че не е останал нито един дракон. Не е останал нито един смел рицар, нито една принцеса не броди в тайни гори, не омагьосва с усмивка елени и пеперуди.

Понякога си мислим, че нашият век е отвъд всякакви граници, отвъд всякакви приключения. Съдбата е далеч отвъд хоризонта; озарените сенки са препуснали отдавна в галоп и са се стопили в далечината.

Колко е хубаво, че грешим. Принцесите, рицарите, вълшебствата и драконите, тайнствата и приключенията... те са не само тук и сега, те са единствените истински обитатели на Земята! Но майсторите на реалността все още ни пресрещат насън, за да ни кажат, че не сме загубили доспехите, които са ни необходими в битката с драконите, синята огнена електрическа арка в нас, която ни позволява да променяме нашия свят така, както искаме. Интуицията не лъже: ние не сме прах, ние сме магия!

Това е история за един рицар, който умираше, и за принцесата, която му спаси живота. Това е история за красота и зверове и чародейства и крепости, за привидната мощ на смъртта и за истинската сила на живота. Това е приказка за онова едничко приключение, което е най-важното във всяка епоха. Поне аз така мисля.