Морето, най-голямото събитие

Аз всичко бих отново изживял,

излюбил, изпътувал, изговорил,

измолил и изплакал,

и изсмял.

Аз бих повторил целия си дивен

и кратък, кратък свой живот до днес

със същия безмилостно наивен

и въпреки това измерен жест.

Не съжалявам - както съм заставал,

пак бих застанал, малък и велик

и с яростен замах бих защищавал

- пустия си ден и час, и миг...

Над всеки свой изгубен ден със вопъл

бих паднал аз по гръцки ритуал

и както върху мъртвия Патрокъл -

Ахил, сина Пелеев - бих ридал.

И съм ридал...Самотен и незнаен.

И пак. И пак във същия Бургас

до ужас съм се чувствал осезаем

и изумен съм викал - жив съм аз.

Но аз съм жив - на гарата съм в девет.

Под златния луминесцентен диск...

Локомотивът е пробуден лебед...

Приемам възхитителния риск

да бъда жив, не някакъв излишен

и мъртъв Христо Фотев да съм аз:

Роден в Истанбул. Тридесетгодишен.

Но българин. И жител на Бургас...”