Момичето от другия бряг

Романът не е криминален, но съдържа загадка, която главната героиня Сайоко успява да разгадае и преосмисли след тревожен размисъл. Тази вълнуваща история повдига и завесата на ред тайни на нежния пол, каквито липсват в популярните дамски четива. 

Героините в „Момичето от другия бряг“ са аутсайдерки – те трудно намират приятелки, а когато се сприятеляват, влагат повече чувства, които далеч надминават стандартните. Общо взето, те са безпомощни в отношенията си с другия пол.

Сайоко е 35-годишна домакиня, майка на 3-годишно момиченце, омъжена е и не е контактна, откакто се помни. Всекидневието й е почти стандартно – домакинство, разходки с детето из околните градини. Съпругът й е апатичен и не проявява към нея чувства, а свекърва й, въпреки че живее отделно, непрекъснато я тормози и обижда. Дъщеричката й Акари също като нея няма приятелки. Затова Сайоко решава да започне отново работа и да даде детето в детска градина, където да преодолее стеснителността си. 

Така Сайоко среща бизнесдамата Аои Нарахаши, собственичка на туристическата фирма „Платинена планета“. Аои е нейна връстница, със сходна самотна съдба. Не е омъжена, няма и близък приятел, но е активна и с високо самочувствие. Работата, която Аои предлага на Сайоко, е чистене на къщите на хора, които в това време са на екскурзия в чужбина.

Паралелно с обучението на Сайоко, авторката вплита стара история от времето, когато Аои е гимназистка. Тогава тя е черната овца за съученичките си и родителите й напускат големия град и се преместват в по-малък, за да я отърват от издевателствата им. Чрез този разказ авторката ни запознава с един от най-острите проблеми на съвременна Япония – този за насилието в училищата. На новото място Аои среща непукистката Нанако. В пресата излизат сензационни текстове, че момичетата имат любовна връзка. Авторката използва тази стара история, която амбицира Сайоко да научи какво точно се е случило. Сайоко напряга паметта си, спомня си и за реката, където на единия бряг е тя, а на другия са двете момичета.

Многопластов роман като „Момичето от другия бряг“ няма как да се сведе само до разгадаването на тази история. Покрай нея авторката вади на показ дълбоко премълчавани тайни на нежния пол, изяснява и екзотични страни от психиката и битието на японките. Нищо в сюжета не се поднася на читателя наготово. Мицуйо Какута го оставя да преценява и да чете между редовете. Колоритът на този японски бестселър едва ли би могъл да бъде доловен от българския читател в цялостта си, ако не беше така блестящо преведен от Дора Барова и редактиран от Братислав Иванов.

Мицуйо Какута e сред най-известните и популярни съвременни японски писателки. Родена е през 1967 г. в Йокохама. „Момичето от другия бряг” е носител на престижната награда „Наоки“. Сред множество филми по нейни романи най-голям успех има „Цикадата от осмия ден“ , който има премиера на кинофестивала в Кан.