Моята антология. Поезия

ПРЕДИСЛОВИЕ
 
При толкоз песни и поети,
земя,
ще чуеш ли и мен?
Във слънцето ти хляба свети
и озарява моя ден.
 
По-ведър от планински вятър,
от глътка изворна вода –
с безмълвието на житата
вървя към срещата с дъжда.
 
Не бързам –
                      всекиго да чуя
и всеки да ме разбере.
За песен сбирам прости думи –
тъй както здравец се бере.
 
Наесен –
                винаги последен –
като най-есенния клон:
от сладки плодове приведен,
ти правя мълчалив поклон.
 
1966