Мистерии в Хераклея Синтика

Краят на четвърти век след Христа. Мощно земетресение срива до основи античния град Хераклея Синтика край днешното с. Рупите. То запечатва и следите от нечие безчинство в храма на Немезида, богинята на справедливото възмездие. Кой и защо е натрошил оброчните плочки? И дали пометените от речното цунами хераклейци, чиито кости са открити в близост, са имали нещо общо с погрома? Християни ли са организирали унищожаването на езическия храм и по каква конкретна причина?

Археолозите от екипа на проф. д-р Людмил Вагалински отговориха на много други въпроси, но тези остават загадка. И тъкмо тя е в основата на новия исторически трилър „Мистерии в Хераклея Синтика“, написан от журналистката Ирина Вагалинска.

Заговори и интриги, преследвания и убийства, религиозни сблъсъци и тайни ритуали, саможертва от любов и престъпления от алчност – в него ще намерите от всичко. След епилога има документална част с популярно поднесени резултати от разкопките на града, основан от Филип II, бащата на Александър Велики.

***

„Мистерии в Хераклея Синтика“ ни пренася в 389 година, когато император Теодосий I налага християнството като официална религия в разтърсвана от размирици и варварски атаки империя, населена предимно с езичници. Най-важната му битка обаче е срещу еретиците. Арианите и още по-крайните от тях аномеи са най-преследваните хора от agentes in rebus, тайната контантинополска полиция. Един особено хитър агент е по петите на еретика Зоил, който търси помощ при първата си любов в Хераклея – Ендемия.

В плановете за укриването му участва и нейният брат Федон, най-младият от поклонниците на бог Митра – тайно общество, чиито членове се маскират според ролята си в култа: Патер, Персиец, Лъв и Гарван. Кои са те без маските си се разкрива постепенно. Двама от тях са замесени в заговор, метеж и няколко убийства.

Напрежението расте до финала – от надлъгването между представителите на имперската канцелария и местните хора, през разкриване на злоупотреби и рекет, опит за изнасилване, давене във вино и нападение срещу светилището, до масови безредици и разгърната картина на разрушителното земетресение, предизвикало речното цунами откъм Стримон (Струма).

След него и в действителност Хераклея Синтика не се съвзема никога повече.

Макар че сблъсъците в книгата изглеждат на религиозна основа, всъщност пак става дума основно за власт и пари, за човешки недостатъци и добродетели. И сред християните, и сред езичниците между героите има различни хора – искрено вярващи и престорено предани заради изгодата, чисти души и алчни престъпници.

Макар че става дума за трилър, любовта е основната движеща сила за повечето централни фигури в романа – включително за главната героиня Ендемия, която рискува всичко заради преследвания еретик Зоил.

***

За автора:

Ирина Вагалинска е завършила история със специалност „История и теория на културата“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Тя е дългогодишен журналист и редактор на книги, автор на статии, разкази, есета и сценарии за кратки видеофилми.

Съосновател е на медийната платформа Archaeologia Bulgarica (заедно с археолозите проф. д-р Людмил Вагалински и гл. ас. д-р Сирма Александрова), създадена като продължение на едноименното научно списание, за да популяризира сред широката публика постиженията на българските археолози.

Над 16 200 фенове и без купена реклама следят чрез платформата (ФБ страница, сайт с YouTube канал + списание) какво се случва в Хераклея Синтика и други знакови обекти на територията на страната, още от 2018 г. насам. Същото издателство и същата платформа стоят и зад настолната игра „Археолози срещу иманяри“ – направена, за да забавлява и да обучава.

***

За поредицата:

Новата поредицата „Провокирано от археологията“ е замислена  от Ирина Вагалинска и проф. Людмил Вагалински като друг вид нетрадиционно популяризиране на археологическите постижения и на най-значимите обекти в България.

Повествованието винаги ще е динамично, а диалозите – готови за драматизация. Тоест тези книги ще може лесно да станат основа на игрални филми/мини тв сериали. Но дори да си останат само на хартия, те пак ще привличат вниманието на читатели извън тесните научни среди.

А е важно колкото може повече хора да си кажат: „Ей, това е интересно!“. И да поискат да отидат там, където археолозите попълват белите петна в познанието за нашето минало. Защото иманярството, което унищожава тази информация, вирее най-добре в среда, безразлична към културно-историческото наследство.