Memento Mori. Избрани епитафии

Човек живее и си отива, на този свят всички сме гости, всички сме временно тук, но спомен за нас може и да не остане, затова трябва да оставим знак, при това такъв, че да ни осигури безсмъртие. Ако не с делата си, то поне с безсмъртието на камъка, върху който издълбаваме последното си послание.
Епитафията като литературен жанр съществува повече от двайсет и пет века. Тя е неразделна част от подготовката за отвъдното, от осъзнаването на смъртта и от праисторическото желание след нас да остане знак, да има диря, която да напомня, че сме живели. Именно там – върху надгробната могила, е мястото, на което понякога литературата и смъртта си подават ръка и остават преплетени завинаги.
„Memento mori. Избрани епитафии“ събира най-ярките образци на епитафии, достигнали до нас през вековете и излезли изпод перото на някои от най-даровитите умове в човешката цивилизация. Редом с тях са представени някои куриозни надгробни надписи, а също и част от използването на жанра като мощна сатирична и изобличителна сила. Всички тези творби очертават контура на предсмъртния завет и изграждат цялостната представа за отношението на великите към смъртта и отвъдното.

Трябва да вярваме повече в истински сигурните неща, от които не можем да избягаме - като смъртта и данъците. – Даниел Дефо

Завещавам цялото си имущество на съпругата си само при условие, че се омъжи отново. Така ще има поне един човек, който ще съжалява за смъртта ми. – Хайнрих Хайне

Естествена смърт е, когато я получаваш без помощта на доктор. – Марк Твен

Има и по-лоши неща от смъртта. Например опитвали ли сте се да прекарате цяла вечер с продавач на застраховки? – Уди Алън