Медуза

Медуза... Знаете името ѝ, знаете историята ѝ. Само че не истинската.

В дълбините на Подземния свят страховитата Медуза със змии вместо коса най-сетне е преживяла достатъчно. Омръзнало ѝ е вечно и несправедливо да бъде заклеймявана като злодей. Медуза намира смелост да се изправи срещу трагичното си минало и да проговори. Решена да разобличи вековните лъжи, вплетени около името ѝ, тя дава безпрецедентен поглед върху прокълнатия си живот – от най-ранните си спомени и изоставянето при раждането, чак до трагичната и преждевременна смърт от ръката на героя Персей. Разказвайки своята история, Медуза най-накрая разкрива изгубената истина за най-прочутото чудовище на Античността.

Много уважавани романисти се заемат с гръцките легенди и ги преразказват от гледната точка на жените, но тази книга безспорно изпъква като една от най-добрите. Това е забележителен преразказ на историята за Медуза, която винаги е била изобразявана с коса от извиващи се, шепнещи змии – зъл чудовищен образ, превръщащ в камък всеки, който я погледне в очите. Трудно е да си представим как бихме могли някога да видим Медуза в по-съчувствена светлина, и все пак Роузи Хюлет успява именно в това – с глас, който говори на съвременния свят с изненадваща актуалност.

Легендата е поднесена с огромно майсторство, като ни дава ярки проблясъци на разбиране за Древна Гърция – с някои интересни оригинални щрихи, освежена с доза хумор и силно повествование. Това е тема, която толкова лесно би могла да стане досадна и неправдоподобна, а тук притежава неочаквана сила да трогне. Разглежда универсални теми – насилието над жените от страна на мъже и всесилни богове, любовта и саможертвата – но никога не изпада в грозно насилие. В крайна сметка, голямото постижение на тази книга е, че не можем да не харесаме Медуза, да не пожелаем искрено един алтернативен, по-щастлив край, в който главата ѝ не бива отсечена от Персей.