Малката светица и портокалите. История на изчезването

От автора на романа "Колекционер на любовни изречения"!

Тъмното й тяло бе като море, което не спира да шепти имената на любимите си удавници. Вълните приемаха, обгръщаха и отнасяха мъжете в ежедневния ритуал на забравата. Крушението бе песен, която те изпълняваха съсредоточено и тържествено в нелепото си очакване за спасение. Често пъти Матео и Леополд намираха по бреговете й останки от лекокрили кораби и трупове на лекомислени вестители. Случваше се бурята й да изхвърля сандъци с непознати предмети и товари, нерядко – истински съкровища. Понякога тъмната й вода утихваше в себе си; разнасяше се тихият шепот на благодарните сълзи. Тогава те, разделени от километри, време и случайни мъже, заставаха на брега, опитваха се да четат йероглифите от сол върху пясъка и знаеха, че това са писма единствено за тях.

Най-забележителната българска книга, която се е появявала в последните години. – в. „Труд“

...от онези автори чародейци, които знаят мястото на всяка думичка във Вселената и създават нови светове, в които животът няма друг избор, освен да подражава на изкуството. И хубавите истории. Отдавна не съм попадала на толкова широко скроен български писател... – Таня Петрова

Проза от нов тип, без аналог в българската литература, която първо изненадва, после заинтригува и накрая безапелационно завладява. – „Програмата“