Македония: една история в две метафори

На нас, българите, ни е дадена една уникална възможност – да узнаем какво е нацията, като разберем как една част от българския народ е станала друг „народ“, група с друга национална идентичност. Уникалното в този случай е, че македонците съхраняват общата ни културна (православно-славянска) идентичност, която през последните години все повече българи или изрично отхвърлят, или я редуцират до означителя „българи“, под който откриваме стари и нови неоезически конструкции, плод на „творческа“ фантазия. Така българи и македонци продължават да водят символна война на „европейски“ терен и при „европейски“ арбитраж. Ще стигнат ли двете страни до адекватен диалог и взаимно разбиране? Това няма да стане, ако т. нар. „лидери на общественото мнение“ (политици, историци, журналисти и пр.) продължат да приковават мисленето на сънародниците си към стереотипите, с които е обрасъл „македонският въпрос“, и да очакват външен „арбитър“ да ги доведе до взаимно разбиране.

„Означител“ вместо наложилото се „означаващо“ – такъв е преводът на signifier у Мария Тодорова („Балкани – балканизъм“).