Майко, сладко море

След като прекарва детството си в сиропиталище, на дванайсет години Ноа най-накрая се среща с майка си Пейшънс. Тя прави всичко по силите си да компенсира изоставянето му, но никога не споменава какво я е накарало да вземе това решение. И така, независимо дали двамата прекарват дните си в къщата на плажа на Кейп Код, или в театъра в Бриджпорт, където работят заедно, помежду им се издига невидима преграда, която никой от тях не смее да прекрачи.

Когато Ноа среща Франк ОЛиъри – ексцентричен йезуит, който кара разноцветен Ролс-Ройс – той открива в него подкрепата, която винаги е търсил. Има неща обаче, които свещеникът предпочита да запази за себе си, например студентските си години, ирландския пъб в Бостън, където с приятелите му се събирали да пият бира и да рецитират стихове, както и Катрин, амбициозната млада жена, която не се поколебала да опита да го отклони от призванието му.
Докато тайните остават под повърхността и разпалват въображението, малките откровения имат силата на бурно море.

Можех ли да бъда по-описателен? Можех. Предпочитам да бъда аритметичен: как се умножават няколко така ярко изживени дни по бавното минаване на годините? Какво от тях се изважда, за да не се сблъскаме с останалото?
…Днес не съм сигурен, че знам отговора на това невъзможно уравнение. Между задължителните и препоръчителните величини в него навярно липсва само мястото. Онова, с което океанът очарова, е всичко, което той не разкрива, това пространство отвъд хоризонта, накъдето се отправят пътуващите кораби.