Мъжът, който взе жена си за шапка

В „Мъжът, който взе жена си за шапка“ световноизвестният невролог Оливър Сакс е подбрал някои от най-необичайните случаи от своята практика: хора, загубили спомените си, а оттам и своето минало, или такива, които не разпознават лица и предмети; хора със забавено развитие, но с изключителни художествени или математически дарби; пациенти с фантомни крайници или с неконтролируеми тикове…

Странните неврологични разстройства на тези хора са повече или по-малко познати на днешните учени и вече имат своите научни названия – прозопагнозия, синдром на Корсаков, синдром на Турет и пр. Това, което превръща техните случаи в истински литературни бисери, е особеният поглед на Сакс и неговото перо. С дълбоко състрадание, разбиране и любов той разказва за преживяванията на тези странници из необикновени територии, каквито дори не можем да си представим. Във всеки клиничен случай Сакс проследява неповторимата лична история, откроява уникалната човешка съдба. Същевременно обаче, предадени чрез неговия изключителен талант, тези истории придобиват общочовешка валидност, превръщат се в метафори за положението на човека в съвременния свят и повдигат фундаментални въпроси относно човешкия ум и идентичност.

Описаните истории поставят под въпрос основни положения в класическата неврология, навлизайки дълбоко в дебрите на човешката психика. Една истинска terra incognita, която чака своите откриватели.

Оливър Уолф Сакс (1933–2015) е британски невролог, натуралист, историк на науката и писател. Роден е във Великобритания, където и завършва образованието си, но основно работи в Съединените щати. Смята, че „мозъкът е най-невероятното нещо във Вселената“. Става известен със своите бестселъри, които описват клинични случаи както на неговите пациенти, така и на собствените му разстройства и необичайни преживявания, като някои от книгите му са адаптирани за пиеси, игрални филми, анимационни късометражни филми и музикални класически произведения.