Лукреция Борджия

Дъщеря на папа, три пъти съпруга, един убит съпруг, един извънбрачен син, всичко това само за 39 години живот в разгара на Ренесанса... Невероятно съществувание, достойно да бъде разказано. Опитвали са се да го направят писатели, философи, историци.

В този роман, съвсем необичайно, нобеловият лауреат Дарио Фо, абстрахирайки се от скандалните или чисто исторически възстановки, ни разкрива цялото човеколюбие на Лукреция Борджия, освобождавайки я от клишетата на развратната кръвосмесителка, поставяйки я в тогавашния исторически контекст и всекиднение. Не липсват и очарованието на ренесансовите кралски дворове, папа Александър VI, най-поквареният сред папите, пъкленият брат Чезаре, а после и съпрузите на Лукреция Борджия, гонени, убивани, унижавани, както и нейните любовници, пръв сред всички Пиетро Бембо, с когото споделяла любовта си към изкуството, но най-вече към поезията и театъра. Всички те - пешки в най-безмилостната игра за власт. Истинска академия на непотизма и безсрамието сред балове и оргии. Като днес. Защото романът за фамилията на Борджиите е най-вече маската, зад която се крие нашето време, което, видяно през призмата на онази епоха, ни изглежда още по-отчайващо и покварено.

Дарио Фо е лауреат на Нобеловата награда за литература (1997). Наградата предизвиква не само гнева на Ватикана - заради редовното осмиване на Папата, а и на консервативните политици и академици, които често са мишена на шутовското остроумие на автора. Фо е автор на повече от 50 пиеси и книги. Неговият политически театър продължава да е модел за поколения наред.