Людовико. Императорът на България

Само година по-късно детето цар е детронирано и заедно с майка си – принудено да замине в изгнание. Така Иван Стефан излиза от учебниците по история, но животът му продължава. Докато прави планове как да си върне бащината корона, бившият български владетел ще организира собственото си погребение на един адриатически остров и ще открадне самоличността на сина на виден дубровнишки търговец. Ще сключи брак с незаконната дъщеря на Филипо д‘Анжу, принц на Ахея и Таранто, крал на Албания и титулярен император на Константинопол. Ще влезе в двора на неаполитанската кралица Джована и в учредения от съпруга ѝ Людовико Орден на рицарите на възела. Ще управлява албанското херцогство Дурацо, раздавайки щедри привилегии на местните жители. Ще участва в морския поход на адмирал Паганино Дориа във Войната за проливите, а също и във Войните на вечернята под командването на граф Николо Ачиайоли. Ще стане кондотиер в покритата с мрачна слава Компания на шапката и ще вземе участие в Битката при Валдичиана. Ще лежи в тъмниците на Константинопол и Сиена. И още, и още… един калейдоскоп от неочаквани възходи и незаслужени падения, разказът за които прилича повече на роман, отколкото на историческо изследване. И въпреки това всяка хипотеза в увлекателното повествование на Петър Николов-Зиков е подплатена с множество исторически документи, чиято автентичност не подлежи на съмнение. Затова си заслужава да бъде чута. Петър Николов-Зиков е роден в София през 1979 г. Завършва Националната гимназия за древни езици и култури „Св. Константин-Кирил Философ“ (1998 г.), политология (2002 г.) и политически мениджмънт (2004 г.) в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Защитава докторска дисертация по история (2010 г.) в Нов български университет. От 2010 г. е главен асистент, а от 2019 г. доцент в департамент „Политически науки“ на НБУ. Автор на девет монографии и на много статии в популярни и специализирани издания. Заместник-министър на образованието и науката от 2017 до 2021 г. и народен представител в XLVI, XLVII, XLVIII, XLIX и L народно събрание. Носител на командорски кръст на Суверенния военен орден на св. Йоан от Йерусалим, Родос и Малта. Женен, баща на три дъщери и един син.