Св. Православна Църква приема наред със Свещеното Писание, респективно Светата Библия и Свещеното Предание като истински извор на християнската вяра. Това са Апостолските правила, Каноните и вероопределенията на седемте Вселенски събори и творенията на древните св. Отци и църковни учители, обхващащи периода от II до IХ век. Сред тях завидно място заема със своята святост, подвижничество, деятелност и добродетелност Богоносната личност на Преподобни Антоний Велики, основоположник на Източното монашество. В резултат на своя дългогодишен светоотечески опит: себеотречение, кръстоносене, вътрешни и външни борби и изкушения, духовни победи, пустинни подвизи, евангелски добродетели и мистико-реално общение с нашия Спасител и Изкупител Господ Иисус Христос преп. Антоний Велики е създал и ни е завещал през вековете своето Боговдъхновено и Богоозарено творчество.
Попитали отец Антоний: "Какво трябва да се спазва, за да се угоди на Бога?"
Старецът отговорил: "Спазвай това, което ще ти препоръчам: където и да ходиш, имай Бога през цялото време пред очите си; каквото и да правиш, постъпвай според свидетелството на Свещеното Писание; в каквото място и да се намираш, не се мести тъй лекомислено! Пази тези три предписания и ти ще бъдеш спасен! "
Антоний казал: "Занапред не се страхувам от Бога, а Го обичам, понеже любовта прогонва навън страха."