Любовта на 35-годишната жена

Писателят е нещо като момиче на 17, което си е купило нова рокля. И се разхожда за първи път с нея из града. И е на седмото небе или там някъде. Трепти от суетно вълнение. Възбуда. И изведнъж вижда, че някакво друго (съвсем обикновено, ха-ха) момиче, "някаква тъпа кифла" се носи напред-назад по улицата... със съвсем същата рокля! О, Боже! А съвсем същата ли е? О, Боже! Май, да! О, ужас - съвсем същата е! Но колко грозна изглежда... е, не е чак грозна, даже си е много хубава... но пък как изпъкват всичките й недостатъци, като я носи тая!О, Боже! Вече не я искам тая гадна рокля! Всички носят същата! Всич-ки! Та какъв е писателят - ревнив към своите мисли и прозрения. Иска да са единствени на света. Уникални по дълбочината си и красотата си. Пък на всичкото отгоре иска и да му ги разбират. Хората (ако не всички, то поне повечето) да ги разбират като свои. Пък отгоре на това и да им се възхищават! Леле майко! Момиченце е творецът, казвам ви! - Калин Терзийски