Любов по време на Студената война

Разказите в тази книга се четат на един дъх. Не само защото са наситени с лежерно чувство за хумор и представят непринудени, неусложнени и ненатруфени сюжети, но и защото притежават не твърде често срещано за съвременната белетристика качество - драмите и социалните потресения на днешното българско общество да бъдат показани чрез нормални човешки истории, без псевдомодерното маниерничене, в които виждаме живи и естествени характери. Повествованието тече непосредно, сякаш оставено на развитието на вътрешната логика на сладкодумието, лекотата и ефирността.

"В тази книга са събрани последните ми разкази, но затова как съм ги подбрал мога да кажа, че когато човек пише литература, той не мисли нито защо я пише, нито как да я напише – той просто я пише. Когато авторът приключи произведението си, започва да мисли – как да го озаглави, как да го структурира, а ако са разкази – как да ги обедини в една книга. Според мен, общото между тези разкази е, че героите в тях са млади интелектуалци, хора които се борят с проблеми в живота, които проблеми, всички ние критикуваме – като лъжата, измамата, подлостта, неща които всички ние не харесваме, неща с които някои се примиряват. Разказът "Любов по време на Студената война" има една драматична нотка, тъй като историята напомня малко за "Ромео и Жулиета"."

Любомир Халачев