Крематорът

„Авторът, сравняван с Франц Кафка, авторът, който създава свой неповторим стил и литературен свят, всъщност не е чел Кафка. С многоликя си и причудлив начин на живот фукс се превръща в легенда и в култова фигура на чешката културна сцена, но заедено с това и в обект на милосърдно съчувствие и в мишена на немилосърдни подигравки, фукс завинаги си остава една велика загадка.“

Това е деликатният начин, който литературоведът Мартин Путна е избрал, за да говори за фукс, без да стреля във фактите от упор. Но в живота и творчеството на автора няма нищо деликатно. Ако премълчим общоизвестния факт за сексуалната му различност няма да разберем голяма част от литературните му рефлексии и човешки страхове, родени в една тоталитарна действителност и интерпретирани в друга. И двете еднакво заклеймяващи всяка интелектуална и сексуална различност. Националсоциализъм VS социализъм. Има ли избор обикновения човек и големия творец, попаднал от едната злина на другата?

Ладислав фукс, за когото и приятелите и изследователите твърдят, че винаги е бил извън времето и политиката, дава единствения отговор, който му е бил по силите. Съдбата си. И Литературата.

Завършил философия, психология и история на изкуството в Карловия университет в Прага, фукс започва да пише на 40-годишна възраст през 60-те години на XX в. -„златното десетилетие“ на чешката литература. По онова време наистина не бил чел Кафка, бил запален от традиционни чешки автори като Божена Немцова и Алоис Ирасек, от Т. Ман и Хемингуей.

Голямата тема на фукс е пораженията, които насилието и страхът нанасят на личността. Силата на прозата му - абсурдна реалност, която чрез разпознаваеми събития като Втората световна война и Холокоста, прераства в универсализирана метафора за човешката участ.

„Крематорът“ е една от най-известните книги на Фукс, неговата симфония на злото, на разпадането на личността, повлияна от човеконенавистническа идеология.

За „Крематорът“ е характерна атмосферата на тайнственост и мистичност, сливането на реално и въображаемо в една фантасмагорична реалност, както и употребата на елементи от криминалните жанрове или романите на ужасите, които тук служат в посока на абстрактизацията на образа на злото, оголването на абсурдния характер на действителността, психологическата дисекция на героите.