Крадецът

Ги дьо Мопасан (1850 – 1893), автор на 6 романа и повече от 300 разказа, е един от най-влиятелните и подражавани автори в световната литература, всепризнат за майстор на късия разказ. Творчеството му се отличава с пестеливост на стила, но под привидната сдържаност се проявява рядката дарба на писателя с хумор и ирония да разкрива абсурдите на човешката природа. Настоящият сборник съдържа 26 измежду най-смешните разкази на Мопасан.

Мопасан беше почитан от публиката, защото пишеше просто и ясно, откровено, с мярка и мощ. Беше обичан, защото излъчваше весело добродушие, мъдър хумор, който прозираше дори през сълзите... – Емил Зола

В някои от разказите на Мопасан откриваме поука, по-убедителна от всеки морализаторски трактат. – Робер Арно

По въпросите на стила Мопасан е най-добрият учител. – Джон Голсуърти

Мопасан, след Виктор Юго, е най-добрият писател от новата епоха. – Лев Толстой

***

Ги дьо Мопасан е роден вероятно в Chateau de Miromesniel, Диеп, на 5 август 1850 г. Произлиза от стар лотарингски род, който се преселва в Нормандия около XVIII век. Неговата майка Лор дьо Поатвен е високообразована и изтънчена дама, която обаче не може да търпи непрекъснатите любовни авантюри и изневери на своя грубоват съпруг. Затова през 1860 г. го напуска. След това посвещава целия си живот на възпитанието и образованието на двамата си сина Мопасан и по-малкия му брат Ерве. Мопасан е записан в семинарията на градчето Ивто, но скоро след това е изключен от там. Завършва средното си образование в най-реномирания лицей на Руан. През 1869 Мопасан започва да изучава право в Париж. Скоро, на 20-годишна възраст, се записва доброволец в армията по време на Френско-пруската война. Между 1872 и 1880 г. започва да работи като дребен чиновник първо в Министерството на Морските Работи, после в Министерството на Образованието. Занимава се с журналистика, предприема далечни пътувания като репортер и се сближава с дългогодишния приятел на семейството Флобер. Увлича се по астрономията и естествените науки.

Мопасан прави дебюта си като поет с Des Vers - Стихове (1880 г.). По същото време той публикува своя шедьовър Лоената топка (1880 г.) в сборника Soirues de Medan - Медански вечери (1880), който е редактиран от Емил Зола. През 80-те години на XIX век Мопасан пише около 300 кратки разказа, шест романа, три пътеписа, и един сборник с поезия.

Разказите на Мопасан са безпристрастни и понякога комични. Обикновено те са изградени на основата на всекидневните ситуации в бита, като по този начин Мопасан разкрива скритите страни на хората.

Една от най-известните творби на Мопасан e Бел Ами (1885 г.), в която се разказва за един безскрупулен журналист. Пиер и Жан (1888 г.) е психологична скица на двама братя, а най-страховития му разказ е Le Horla - Орла (1887 г.), в който е обрисувана лудостта и самоубийството.

Мопасан се заразява от сифилис още в 20-те години на своя живот. Болестта предизвикала умствено смущение у Мопасан, като това може да се види в неговите кошмарни разкази, които имат много общо със свръхестествените проникновения на Едгар Алън По. Брат му,който е лекар, умира в болница за умствени смущения.

Мопасан прави опит за самоубийство на 2 януари, 1892 г., когато се опитва да пререже гърлото си. След тази случка той е приет в известния частен приют за луди на доктор Бланш в Париж, където умира на 6 юли 1893 г.