Крадец на обич

Евтим Евтимов (1933-2016) беше и си остава големият поет на България. Голям го направи не критиката, която често го пренебрегваше, голям е от обичта на поколения българи, които и днес се обясняват в любов с неговите стихове.

Подобно на баща му, който откраднал майка му от родителите й, и на Евтим, както разказваше самият той, било съдено да открадне големите си любови – но не от родния им дом, а от съпрузите им.

Когато през 1964 г. среща поетесата Петя Йорданова, и двамата имат семейства, но любовта им е толкова силна, че ги кара да загърбят предразсъдъците на времето си. Тази непозволена и скандална любов, продължила близо 30 години (до смъртта на Петя), ражда шедьоври като „Горчиво вино”, „Страх“ и „Обич за обич”.

В средата на 90-те се запознава с двайсет години по-младата Романьола Мирославова. Двамата ще си останат една от емблематичните двойки в българската литература, подобно на Пенчо Славейков и Мара Белчева. Свързани от поезията, те вървяха заедно и в живота, и в творчеството, създаваха стихове, вдъхновявани един от друг (като „Жена на балкона“ и „Вечерно видение“), бяха неразделни в продължение на две десетилетия, заедно поеха и отвъд през юни 2016 г.

Пламен Тотев