Кореспонденция, дневници, спомени (1874-1899)

„...В кореспонденцията на Ст. Заимов с неговите приятели и колеги широко отражение намират и политическите турбуленции в българското общество и държава през 80-те и 90-те години на XIX в. Поради позицията му на член на Висшия учебен съвет и на Постоянния учебен комитет към Министерството на народното просвещение голяма част от публикуваните в изданието документи са много интересно свидетелство и за развитието на учебното дело в Княжество България и за живота на българското учителско съсловие.

Сред кореспондентите на Ст. Заимов срещаме имената както на стари негови другари и съидейници от времето на национално-революционното движение като Никола Обретенов, Атанас Узунов, Петър Берковски, Стефан Стамболов, Христо Иванов – Големия, Кирил Ботев, Данаил Попов, Отон Иванов, свещеник Минчо Кънчев и др., така и на мнозина представители на политическия, военния и културен елит след 1878 г. – Димитър Петков, Стоян Моллов, Васил Д. Стоянов, ген. К. Никифоров и др.“ – Проф. Надя Данова

„Стоян Заимов (1852-1932) е забележителна историческа фигура – активен участник в революционното движение, член на БРЦК и на Гюргевския комитет, един от от организаторите на Старозагорското (1875) и на Априлското въстание, два пъти заточеник – в Диарбекир и в Акия, приятел и сътрудник на Васил Левски, Георги Бенковски, Любен Каравелов, Стефан Стамболов и кого ли още не. Той е и изявен, макар и подценен книжовник, автор на ценните мемоари „Миналото“, „Записки от Терсханата“ (“Парадокс“, 1999), „Миналото. Етюди върху „Записките“ на Захари Стоянов“ („Парадокс“, 2004) и др.

Предлаганото издание практически включва всички архивни материали от този период, свързани със Ст. Заимов. Огромната част от тях се публикува за първи път. Те обхващат кореспонденция (от и до Ст. Заимов), някои документи, три дневника (1878-1879), 2 спомена и биографични бележки, събрани от множество архивохранилища – Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, Централния държавен архив, Регионалния военноисторически музей в Плевен, Къща музей „Баба Тонка“ – Русе и Архивната сбирка на Института за исторически изследвания – БАН, включително и във фондовете на други лица.“ – Проф. Николай Аретов