Копие, захвърлено с любов

Микеланджело Буонароти (1475-1564) е многостранният гений на Ренесанса – едновременно скулптор, художник, архитект и поет. Векове след него името му става символ на епохата му, а творбите му се превръщат в образци за съвършенство, вдъхновявайки поколения творци и ценители. Множеството неизвестни около личния му живот продължават да човъркат любопитството, карайки и съвременните изследователи да търсят скрити послания в шедьоврите му или отговор на въпроса кой е бил най-близо до сърцето му. Булото над някои от тези тайни повдига новата книга „Копие, захвърлено с любов” – едно себеразкриване на Микеланджело чрез неговите стихове, писма, скулптури и фрески. В съвременниците си и първите си биографи Микеланджело оставя впечатлението за въздържан и затворен човек, изцяло отдаден на изкуството, за който елементарни неща като храната и условията на живот са били повече необходимост, отколкото удоволствие. А може би точно в това е разковничето да създаваш шедьоври.

Книгата е разказ от първо лице за големите любови и вдъхновения на Микеланджело – маркиза Витория Колона, младия Томазо деи Кавалиери. Книгата е богато илюстрирана с неговите прочути фрески от Сикстинската капела, както и с прекрасните му скулптури, картини и рисунки.

В изданието за пръв път у нас се разкриват и тайните послания във фреските на Микеланджело – изображението на Господ като разрез на човешкия мозък (в Сикстинската капела), автопортрет на Микеланджело върху одраната кожа на св. Вартоломей във фреската „Страшният съд”, портрет на любимия му Томазо (също там) и др.

В книгата се публикуват преводи по последните редакции на преводача, включени са стихове на Витория Колона (любимата на Микеланджело), както и негови писма, за пръв път на български.

Съставител на изданието е литературният критик и издател Пламен Тотев. Книгата се вписва в спечелилата признание десетгодишна поредица на ИК „Персей”, представяща шедьоврите на българската и световната лирика.

Изданието „Копие, захвърлено с любов” е по повод две годишнини: 450 години от смъртта на Микеланджело (18. 02.) и 80 години от рождението на преводача на неговата лирика Драгомир Петров (26. 01.), един от големите майстори на стихотворния превод.